Съгласно член 12 от Договора за ЕО в обхвата на приложение на Договора и без да се засягат специалните разпоредби, съдържащи се в него, всякаква дискриминация на основание гражданство е забранена.

Общият принцип на недискриминация въз основа на гражданство, изложен в член 12 на Договора, намира конкретен израз в други негови разпоредби по отношение на определени ситуации. Примери за това са разпоредбите, засягащи свободното движение на работници (член 39), правото на установяване (член 43) и свободата за предоставяне на услуги (член 50).

Като общо правило гражданите на ЕС, пребиваващи в друга държава-членка, имат право на същото отношение като към на гражданите на съответната държавата в обхвата на приложение на Договора за ЕО. Това право не накърнява законови, подзаконови или административни разпоредби, регламентиращи специално отношение към чужди граждани поради причини свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве.

Правото на равнопоставеност на граждани на ЕС, пребиваващи в друга страна членка, е ограничено и от условията за пребиваване, определени в различни инструменти на Общността, които се отнасят до свободното движение на работници, самостоятелно заети лица, пенсионери, студенти и др., и които не се прилагат за гражданите на съответната държава. Например пенсионер, който иска да живее в друга страна членка, трябва да докаже, че разполага с достатъчно средства, за да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане в приемащата държава-членка, и че е сключил здравна застраховка, покриваща всички рискове.

Специфични разпоредби за равнопоставеност са определени и за останалите категории граждани на ЕС в различни нормативни документи на Общността. Например студентите нямат право да получават помощ за издръжка в приемащата страна членка.