От Филип Савов
Лесното и бързо събиране на вземанията на физически и юридически лица чрез т.нар. заповеди за изпълнение стана възможно преди почти година, след влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс (ГПК). Съдилищата издадоха няколко хиляди такива заповеди, което показва, че и в български условия този метод може да работи. Оказва се обаче, че в практиката възникват проблеми, каквито Законодателят вероятно не е и сънувал.
Скъпата грешка
Ако дружеството "Пример" ООД има вземане и иска да получи такава заповед, то трябва да подаде заявление по образец в районния съд. С това се прави крачка към приетата в някои държави компютърна обработка на формулярите с цел облекчаване на бизнеса, гражданите и съда. На база на попълнения формуляр съдията, без да проверява дали сумата наистина се дължи, съставя заповедта и разпорежда да се връчи на длъжника на "Пример" ООД.
Съвсем реална е възможността някой от служителите на "Пример" ООД да сбърка при попълване на формуляра. Както се казва, човешко е да се греши. Става дума за различни технически пропуски, като например печатни грешки, непопълнени полета, грешно пресметнати държавни такси и др. Понякога дори в съдебните актове има грешки и дори за тяхното отстраняване законодателят е предвидил облекчена процедура.
Разбира се, възможността да се сбърка нещо съществуваше и преди. В такива случаи, с цел по-голяма бързина в съдебния процес (т.нар. процесуална икономия), съдът трябваше да укаже на ищеца просто да подаде молба, с която да отстрани нередовностите. Така беше и по-справедливо, защото съдът не събираше такси за дела, по които всъщност нито са били проведени заседания, нито е било постановено решение.
Новият ГПК задължи съда да помага на страните, за да намери истинските факти по делото (т.нар. служебно начало). Във връзка с това беше създаден и един нов член, който се прилага по отношение на всички действия на страните, включително заявленията в заповедното производство. Съгласно чл.101 при констатиране на грешка съдът дава на сбъркалата страна срок да я поправи.
Съдебен разнобой
На този фон буди истинско недоумение разнопосочието в съдебната практика при заповедното производство. Според крайния резултат се очертават две групи практики. Част от съдиите направо отхвърлят искането, макар че всъщност не то е недопустимо, а е сбъркан формулярът. Те приемат, че въпросният чл.101 е отменен по отношение заявленията в заповедното производство, въпреки че изрична такава разпоредба няма. От задължението на съда да изпрати на страната верния формуляр те правят извода, че съдът не е длъжен да предприема нищо, когато документът е сбъркан. В този смисъл постановяват някои съдии от Софийския районен съд, някои окръжни съдилища, както и Върховният касационен съд (ВКС) в три свои решения. В резултат "Пример" ООД ще загуби вече внесената държавна такса от 2% от търсената сума.
Друга група съдии дават възможност на заявителя да попълни пропуснатото поле, да приложи забравено удостоверение или да довнесе държавна такса. Те се основават на посочения за гражданските дела принцип на служебното начало. И тук се забелязват известни нюанси. Някои съдии явно считат, че и при класическите дела, и при заповедите за изпълнение трябва да се прилагат еднакви правила в еднакви ситуации и затова дават право за поправка. Други съдии се позовават директно на споменатия чл.101.
Тук идва и ролята на Върховния касационен съд. Новият ГПК премести фокуса в работата му и той вече не разглежда всяко дело, а по-скоро контролира и уеднаквява практиките на поставените по-ниско в съдебната йерархия съдилища. Точно затова той е длъжен да се произнесе, когато магистратите произнасят различни решения по еднакви казуси. Друг случай, в който ВКС издава решение, е при наличие на нови норми или на коренна промяна в обществените отношения (т.нар. развитие на правото). По отношение на нередовностите в заповедното производство би следвало ВКС достатъчно задълбочено да аргументира едно законосъобразно становище и да го наложи в практиката.
И без особено задълбочен икономически анализ си личат негативните последици за бизнеса и гражданите от едно неправилно прилагане на ГПК. Вместо те по-лесно да събират дълговете си, новото заповедно производство може да бъде блокирано. Ако нашето "Пример" ООД допусне дори дребен пропуск
- ще трябва да подава нови и нови формуляри, без да има гаранции, че те отново няма да бъдат "отхвърлени"
- ще изгуби време, което, както се казва, е пари, и нерви
- ще бъде поставено под угрозата вземането му да се погаси по давност, т.е. да не получи парите си
- не само че може да не успее да възстанови имуществото си, но и ще прави нови и нови разходи за държавни такси и разноски, които нямат таван.
Ако пред тази мрачна перспектива гражданите и организациите не предпочетат окончателно да се откажат от услугите на държавния съд и да преминат към самосъд, българският съд ще се превърне в склад за продукти на дървообработващата промишленост и в безучастен наблюдател на един формален процес, какъвто у нас никога не е имало.
Замисълът на процедурата
Продължителният съдебен процес може да бъде избегнат, като се поиска издаване на заповед за изпълнение. От този механизъм има смисъл, когато се очаква, че евентуалният ответник няма да отрече задължението си. Със заповедта съдът направо поканва длъжника да плати или да върне вещта. По този начин и двете страни си спестяват разноски, време и нерви, а държавната такса е наполовина. Издаването й е възможно за вземания или за предаване на движими вещи на стойност до 25 000 лв. Това ограничение не се прилага, ако бъде представен някой от изброените в ГПК документи, като например договор с нотариална заверка или запис на заповед. Във втория случай частният или държавният съдебен изпълнител може веднага да пристъпи към действие, като по този начин длъжникът няма да има възможност да укрие имуществото си. С т.нар. заповедно производство новият ГПК замени извънсъдебните изпълнителни основания, тъй като се приемаше, че липсата на пряка възможност длъжникът да възрази противоречи на правото му на съдебна защита. Подобно производство е съществувало още преди 1944 г., но подтик за повторното му въвеждане даде туининг проектът с австрийски експерти. Такива конструкции използват редица държави в Западна Европа при т.нар. безспорни и малки вземания. Европейската общност, която по принцип не се намесва в традиционно централните за гражданското право и процес въпроси, си позволи да въведе точно такава конструкция, приложима между различни държави членки.
